Двамата сме чудна гледка!
Аз - с ролетка във ръка,
по бикини Ветка трепка!...
Как се нагласих така?...
А на моята съседка
чехлите отвън били!...
Тикам към килера Ветка,
в него да се приютим.
Някой вика. Не е Летка!...
Братовчедът ми Марин!
В малката и тъмна клетка
ние с Ветка си стоим.
А родàта вика: „Петко,
тука ли си бе, брат`чед?”
Мислено си правя сметка –
ами чехлите отпред?
Във килера - табуретка,
от години е така.
Ще приседнем тук със Ветка,
мен не ме държат крака...
Аз и сластната брюнетка!...
Във килер – един до друг!
Само да ме види Летка!...
След секунда ще съм труп!
Диша учестено Ветка,
всичко ми е като в сън...
Вътрешностите ми трепкат –
мъж съм все пак, а не пън!..
Май че мръдна нещо Ветка!...
Ето пак...И още пак...
Палава е таз брюнетка!...
Ето - пак ми пусна крак!...
„А човек живее, Петко,
само за едната чест!...
Сбъркаш ли, прави му сметка!
И не се прави злочест!...”
Точно в тоя миг пък Ветка,
ми посегна със ръка...
Скръцна тая табуретка -
двама вирнахме крака!...
Аз - до нашата съседка!..
А от нея лъха жар...
Леле, в тая тесна клетка
ще направиме пожар!..
Тази бивша мажоретка
атакува ме във фронт!
Тази, милата кокетка,
ме напада в моя дом!
Най-добра защита, Петко,
е атаката ти, брат!
Обходи я съответно,
изненадай я отзад!
Аз съм верен мъж на Летка.
Но нали е за честта...
Минах във обход на Ветка...
бързо падна крепостта!...
Скоро нашата съседка,
гледам - май се укроти!
Нито мърда, нито трепка –
само пулсът й тупти!
Супер интересна гледка:
победител, победен –
всеки слага в свойта сметка,
че надвил е в този ден!
За съседката ни Ветка,
аз не знам, да каже тя!
Колкото до мене – Петко –
на мъжа спасих честта!...
А пък нейната ролетка,
скрил съм във килера, там.
Че ще я потърси Ветка,
туй със сигурност го знам!...
( краят - утре)
© Роберт Всички права запазени