15.09.2023 г., 12:28 ч.

Моята Учителка по руски 

  Поезия
169 6 4

МОЯТА УЧИТЕЛКА ПО РУСКИ

 

Някога, когато бях дете,

мислех, че учителките лъжат –

не перат, не бъркат нишесте,

нямат време и да се омъжат,

седнали в най-тихия си кът,

тихичко уроците си учат,

и по цял ден книги си четат

и дори не готвят манджа с лучец,

рано сутрин ходят на фризьор,

или си оправят маникюра

за мъжа в училищния двор –

даскалчето ни по физкултура,

аз растях в орлячето деца –

Пети „Б” си бе гнездо за птици,

и ги гледах – меки слънчица,

как вървят край мен като Светици,

а пък днес – край щанда за закуски,

както се разхождах ей така,

моята учителка по руски

я видях – протегнала ръка,

баничка, изкарана с просия,

сигурно горчива е на вкус? –

баничка с размери на Русия,

печена в Съветския съюз,

в гърлото ми нещо потрепера,

в шепата ѝ скрих една пара,

тя ми каза: – Здравствуйте, Валера!

Вам не тоже завтракать пора?

Щипна ми гальовно двете бузки

с бялата брада отпреди век...

 

Моята учителка по руски,

стиснала един горчив бюрек.

 

15 декемврий 2015 г.

гр. София, 7, 40 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??