dansyto (Данаил Таков)
817 3640
16.08.2018 г., 1:51 ч.

Моята Вселена 

  Поезия » Любовна, Друга
451 3 3

Няма да те дам за сто жълтици,

нито за милиони – даже в кеш.

Чакал съм те в пролет с ято птици,

мойто "всичко" за да окрадеш.

 

Без да питаш взимай – аз ти давам

и сърце, и тяло, и душа.

После ако искаш разпилявай,

на трошици – дръзко, без вина.

 

Не ми стигаш – тръпнеща, засмена,

искам още – тяло, поглед, дъх.

Превърни се във моя Вселена

и не ми обръщай нивга гръб!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за мненията Иван, Албена! Поздрави от мен
  • Е, би било твърде глупаво да разпилява, ако толкова много ѝ е дадено...Силен стих, Дани! Поздрави!
  • Ех, Дани! Живеем, живеем, а един ден се разтворим във вселените любими! И живеем, живеем!
Предложения
: ??:??