29.03.2020 г., 17:56 ч.

Моята вселена 

  Поезия » Философска
576 0 0
Нежна кожа, дъх на роза,
Любовни ласки под звездите,
момент блаженство в свят от проза...
С вихъра на времето се сляха
И в миналото отлетяха.
Картини, звуци, спомени обични,
Лъчи от изгреви безброй,
безплътни през душата ми изтичат.
Успяват в миг да ме омаят
и после чезнат във безкрая.
Вълни от мисли, чувства, вдъхновения
Се реят вътре в мен и покрай мен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??