28.09.2007 г., 9:51 ч.

Мозайката на живота 

  Поезия
862 0 12
     

Животе Мой!

Обичам те, обичам те!

Пъстър си

и в моя свят

даряваш ме с динамика и цвят.

До сивите оттенъци

на ежедневното ми тичане,

поставяш смело Вандайково

земното привличане.

И от облаците розови и сини,

огряни от лъчите жълти

и  оранжево щастливи,

ме сваляш на кафявата земя,

покрай смарагдови реки,

покрай зелените поля.

А там се срещам себе си

многолика,

устремена,

окрилена.

И се самовзривявам

от цветове и форми

от енергии, емоции и мисли..

На твоя фон, Животе,

съм безкрайно малка

и преклонно моля те,

позволи ми
да нареждам

всеки път

хармонично

твоята мозайка.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=59791

Евгения Маринчева

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??