Сияяние от бяла светлина,
откъсната в море от сложни мисли...
Вихрушка дива търси свобода,
нормална логика от чужди чувства..
Коне препускат, стенеща земя,
след себе си оставят тръпнещ грохот!
Горещи страсти, мозъчна война,
дървета гнили, храсти смешно ниски..
Когато във канафката крайпътна
се валят хора уморени:
без власт,
без повод,
без утеха,
тъй, без нищо
поспри до тях, предай им,
нежна капка от мозъчните твои вихри!
© Иван Иванов Всички права запазени