4.04.2020 г., 10:21 ч.

Мрачен оптимизъм 

  Поезия » Философска
798 1 0

Загубих себе си сред бури,

облаци от прах и дим.

Сред човешка глупост и заблуди,

съм заключен в лампа джин.

 

И търся себе си сред пясъци.

В ръцете сол, а не вода...

Изгарят гърлото ми писъци,

излизащи от дън душа.

 

Трудна и ужасна е съдбата,

на хората, които се отказват,

пред хипотетично трудната задача,

да сечеш дърва без брадва.

 

Да катериш връх без кука,

да тичаш бос сред тръни,

да търсиш своята сполука,

сред тайнствените руни.

 

Но веднъж да се опиташ само

не можеш никога да спреш.

Сам изграждаш в тебе храма

за да можеш в него да се свреш.

 

В конце концов, завършек има,

все някога ще паднем в трап,

а в трапа всички общо влизат

и няма, никакъв обрат.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??