Вкусвам от сладостта и тя горчи,
усещам всичко, а то боли!
Протягам пръсти към свободата,
а стена се издига пред тила.
Да прескачам ли, да заобиколя?
Поглеждам, извисява се без глед,
извъртам поглед, а той пред мен,
недостъпен е, откъдето и да е!
Обръщам се назад, а там е мрак!
Няма светлина, а само болка.
Накъде да поема?
Към неизвестното или смъртта?
Прокуден от мисълта за миналото,
изгрева очаквам с мисълта,
че бъдещото ще е светло,
мракът ще е в тъмнина.
© Джимбо Всички права запазени