Гълъби пият от сладки фонтани.
Хора им хвърлят трошици. Лъчи
галят земята с напукани длани.
Нежност се лее. Животът цъфти.
Звучно се смее отруден работник.
Тихият вятър му служи за фон.
Слънцето пее. Старинен часовник
мудно тиктака в самотния дом.
Крехкият глас на изящно момиче
свива света ми. Къде съм сега?
Всичко избухва. А думите тичат.
Ставам мъничък. Прегръщам звезда.
Губя се в мрежи. Светът е далече.
Стара Луна ме изпива с очи.
Чезнат копнежи. Животът изтече.
Мракът господства... И в него си Ти.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Наситените с позитивност коментари ме изпълват със страхотно чувство. Вие сте невероятни хора. Тук намирам реална оценка на делото си. Тук получавам обективни коментари. Всеки иска да бъде изслушан. Благодаря Ви (не знам за кой път го казвам ) за всички топли думи, които изказвате за поезията ми. Въпреки че не намирам голямо признание в реалния свят, моментите в otkrovenia си струват.