7.02.2008 г., 19:47 ч.

Мразя 

  Поезия » Друга
1247 0 2

Сивотата на деня ме обвива...

Усещам бавните й стъпки,

чувам шепота на посинелите й устни,

толкова близо е!

Чувствам пръстите изкустни.

За нея моите сълзи са вкусни.

А коя е тя? От нея всички се страхуват

и нея всички мразят!

Аз търся спасение в погледа и леден. 

И мразя, мразя, мразя...

Отново сама, безпомощно по студения под лазя.

Студено е!

Студено е!

Сама себе си газя!

© Бляксс ссссс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какво е сивото ни ежедневие, ако сами не му придадем смисъл?
    - А какво е по-силно от омразата?
    - Това е любовта! Към нещо, към някого, към живота! Но колкото & жестока да е съдбата, надеждата умира последна...
  • Това ми е любимото произведение от теб
Предложения
: ??:??