Най-силно чувство било да обичаш.
Аз пък мога по-силно да мразя.
Да мразя съдбата си проклета и мръсна.
Да мразя живота си - един пълен провал.
Обичам сълзите, но мразя да плача.
Сърцето ми капка вода е сега.
Ту се разтапя, ту замразява.
Понякога даже изобщо го няма.
Мразя ви всички! Мразя и себе си,
че съм ненужна на никой! Безсмислена!
Мразя лицето си! Мразя очите си!
Защо изобщо съм се родила?!
Ще изтрия усмивката на лицето фалшива.
Ще се скрия от хорската светлина.
Ще запазя само сълзите си нежни.
Те ми носят топлина...
... и самота...
© Сюзън Смърт Всички права запазени