Облечена в одеждите на странстваща вселена,
съдбата ми пристан на преродени въжделения,
плаваща с бездомен вятър и арфа на раменете,
акостирала между смъртта и небесните селения,
орисана е завинаги да бъде авантюра на Боговете.
Загубена сред оазиса на неразцъфнали копнежи,
тя плува в миража от примамливи мечти,
сълзите ù догарят в един пресъхнал кладенец,
устните ù, напукани от толкова прераждания,
трудно разпознават вече досега на Любовта.
Господи, обърни душата ми като пясъчен часовник,
а после разпилей песъчинките в безкрая, ...