Ти поиска от мен да напиша слова,
изтъкани със трепет и нежност.
Ти поиска от мен да рисувам света -
тъй красив и изпълнен с надежда.
Ти поиска от мен чудна смела, мечта
да разпери крила в песента ми...
А не чу как във мен наранена душа
във агония тежка се дави.
Ти поиска от мен да съм смела, добра -
красота във стиха да прозира.
Да не мисля за тая проклета съдба -
колко болка в сърцето напира.
Стих за песен със теб ще напишем сега,
песен истинска, малко фалшива.
Чуден стих, не даряващ любов на света,
стих за мъка - действителна, жива.
Казват - лесно се пее за смях, за любов...
Казват - думите волни се леят.
Друга песен за свят, пък и малко суров,
търсят моите устни да пеят.
Песен - тъжна, самотна - за страх, за вина -
неприличаща даже на песен...
И едва ли очаква я с трепет света -
"красотата" на моята есен...
С.Кръстева
© Силвия Кръстева Всички права запазени