Муза
Като малко листенце
от бял вишнев цвят
тя на листа му падна,
от векове неогрят.
И в душата му нежна,
като цял водопад
се изсипаха пламъци,
залудя страшен ад.
Тя погали перото му
с ефирно лунен воал
и се събуди сърцето му ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация