Да нямаш муза е наказание.
Сякаш празнина те е обзела.
За твореца липсата ù е страдание.
Орисница зла ли го е проклела?
За някой негов грях неволен,
за грешка, две или пък три?
Кой от него бил е недоволен
и на твореца не може да прости?
Любовта ли отблъснал е горкият,
та сега да му се връща така?
Или омраза във него се крие
предизвикана от любовта?
А дали той всъщност съзнава,
причината за паузата си?
Дали сам от музата бяга?
Но от нея бяга ли се ми кажи?!
Та музата е щастие неземно,
дар съдбовен, способност, мечта!
Пази това нещо свещено,
преди да те напусне тя!
© Мира Всички права запазени