yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
28.08.2010 г., 11:12 ч.

Музата ми луда 

  Поезия » Хумористична
991 0 23

 

 

 

Някак притихна Музата ми луда,

укротена от един прозаик –

не я храни с празни илюзии

и дори с  мечти не я пои.

Сутрин й носи закуска в леглото,

цигарите все й брои,

в Южния парк на разходка я води,

а вечер я обладава със земни ръце.

Вместо надежди – плодове от пазара,

вместо звезди – топло легло.

А пък на нея й се иска да лети в небесата

и да пали пожари , да пръска искри.

Но когато със стих го погали,

в който вятър бушува и буря ехти –

през девет земи като орел прелетява

и дори в десетата не може да спре.

Чак тогава Музата ми поляга

върху топлото тяло на прозаик.

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??