Нима животът не е само музика,
в която да се скрием от света,
за да ни топли като фина туника
и да не помним, че сме без лица.
И в нея всички просто да изгаряме,
опитвайки да станем пак едно
с душите си, които не разтваряме,
защото сме във битка за ребро.
Но музика е утрото и слънцето,
и айсбергът, когато се топи,
и в нея точно скрили сме от кълнчето,
което да ни ражда пак с мечти, ...