Музиката – чиста и докосваща всяко сетиво.
Музиката – хляб и вода за душата,

винаги способна е да отмие тъгата.

Често кара ме да се замислям –

нима е нужно друго, за да си щастлив?

Или пък достатъчно е

в нейната мелодия да се потопиш?

А щом пианото засвири –

магически изчезвам в нов, загадъчен

и така спокоен свят.

Клавишите му – черни и бели са,

също като нашите дни.

Редувайки се, създават нашата история,

доброто с лошото винаги за ръка върви.

Мелодията ти – с нея аз мечтая,

плача и успокоявам своята душа.

Способна да накараш някого да чувства,

макар и да не вярва в твоята красота –

такава си ти, моя музо, запълваща сърца.