Музикант

29.04.2010 г., 9:02 ч.

Поезия » Друга

1284 0 5

От въздуха прелива тихо звук

и го поглъща шумен тротоара.

Я виж, поспрял е сякаш някой тук

с цигулка стара или пък с китара.

За себе си той свири, не за вас,

пласьори на брошури от реклама.

Живее в своя ритъм и екстаз

и с делника ни много общо няма.

Забравен спомен в нотите дочух,

магия път в сърцето ми намери

и заразителният му хлапашки дух

ме върна в позабравеното вчера.

Дали бе старец той или дете,

едва ли бих могла да го опиша,

но ми даде шепа от звездите

и живи въгленчета от очите си.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.