МУЗИКАТА НА ДЪЖДА
Като музика дъждът вали,
плаче старата цигулка
на улука - ой, нали, нали,
и Дъждът си има булка?
Жадна чака всяка вечер тя
дъжд отново да нароси
с хладните целувки на вода,
плиснала в нозете боси.
Сутрин буди я росата с дъх
на тревите полски, свежи -
в кадифеното легло от мъх
спал е и мъжът ù нежен.
А на обед... - Хубавице, спри!
С Вятъра не се шегувай!
Че ревнив Дъжда е на игри!
С плач водата се сбогува!...
© Даниела Тодорова Всички права запазени