Колко ли му трябва на човек?
Чук... пирони... два-три реда тръни...
Озверял, клокочещ, хищен пек
петъчно душата му да дъни.
Вместо кръст – оглозгано дърво,
оцеляло бавно и насила.
Никакво си жлъчно тържество,
верен Петър – с поглед да го жили.
И една тълповна суета,
сгърчила усмивката в гримаса,
разпната гротескно на уста.
Колко му е да си злобно расов? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация