Мястото ми не е тук

Толкова специална,

иска ми се и аз да бях.

Превземайки всяка моя мисъл

покоряваш всеки връх в моя странен ум.

Толкова специална,

иска ми се и аз да бях.

Липсата оставя празнота,

заблуждавам се, че мога да я запълня.

Толкова специална,

иска ми се и аз да бях.

Копнежът е смъртоносен,

надеждата - безсмъртна.

Толкова специална...

иска ми се и аз да бях...

Клишето, че нищо не е същото

и никога няма да бъде, без значение.

Толкова специална...

иска ми се и аз да бях...

Сигурността се превръща в незнание,

а мечтите в страхове.

Толкова специална...

иска ми се и аз да бях...

Върховете са кратери от изгорели метеори,

денят е скръб по неизвестното настояще.

Ти си толкова специална!!!

Иска ми се и аз да бях...

Сигурно съм прекрачила границата...

Сигурно съм си изгубила ума...

Но ти си толкова специална!!!

Непринудена усмивка без щастие.

Омразно безсмъртие, гнила утеха.

Агония на желанието.

Какво правя? Мястото ми не е тук.

Иска ми се и аз да бях...

ТОЛКОВА СПЕЦИАЛНА...