Когато хаосът
ненадейно те превземе,
и часовете и секундите
са бреме....
И няма време
мисълта да обърнеш,
и сърцето си сам
да прегърнеш,
и емоциите да
приласкаеш,
и не знаеш как
да се покаеш...
Тогава вятърът е
срещу тебе
и търси хищно
какво да ти вземе...
И дъждът наводнява очите
и използва жестоко сълзите.
И облаци те затрупват изцяло,
и всичко потъва, потъва...
до бяло...
© Силвия Всички права запазени