3.12.2007 г., 10:33 ч.

Мъгла 

  Поезия » Друга
1307 0 31
Предизвикано от коментар на Джекил (Иво)
Страх ме е, не смея да заспя,
защото ще се събудя под руините.
А думите на нежните ръце,
ще ги носят в тъмно пеперудите.
Болката не я рисувам вече.
В палитрата остана само сиво,
то разби сърцето ми на две,
а в сънищата всичко е мъгливо!
Вземи си четката, потънала е в прах,
рисувай образи и съществувай.
Себе си във никой не познах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Предложения
: ??:??