Мъгла съм

slaveya98 (С. С.)
48 94

10.03.2014 г., 1:21 ч.

Поезия » Друга

542 0 0

Мъгла съм.
Или по-скоро дъжд.
Не, не!
Мъгла съм.
Мъгла съм и с дъжда сме

сгодени.
Ала обичам хора.
И то не всички,

а само един,

по-специален.

Прегръщам го тайно,

целувам го,

насълзявам

зелените му

очи.
А той само примигва.
Примигва,

вади чадъра

и просто

мълчи.
Прости ми,

бъдещ съпруже,

обичам и теб,

но

ти имаш само

прозрачните

капки.
Нямаш

неговите

зелени

очи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.