Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
12.04.2022 г., 21:10 ч.  

Mъгла тъгата сплита и разплита 

  Поезия » Пейзажна
308 3 5

Разбрида се на нишчици тъгата,
очите си небето изваля.
И пее вятър песен непозната,
напук на мен и сякаш за беля,
напява пакостливо: Ля-ля-ля,
звезди трептят мрак е облаците скрит е.
дъждът на рамо нежно залюля
Луната и целуна ѝ очите...
Mъгла тъгата сплита и разплита.

 

И този град и уличките криви,
и клоните извива – на дъга,
развели са тревите росни гриви,
далече е до утрото сега,
поляга мрак изтръпнал от нега
и с мокри пръсти милва пак върбите
косите им зелени на брега,
мъгла тъгата сплита и разплита.

 

Но ето, сънен славей сипва трели,
рисувано небето от дете,
е сякаш. Дребни капчици несмели,
проплакват. Бързо утрото расте
и облаците литват в миг и те.
Сияе Слънчицето – медна пита
и вятърът мъглицата мете,
мъгла тъгата сплита и разплита.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??