Разбрида се на нишчици тъгата,
очите си небето изваля.
И пее вятър песен непозната,
напук на мен и сякаш за беля,
напява пакостливо: Ля-ля-ля,
звезди трептят мрак е облаците скрит е.
дъждът на рамо нежно залюля
Луната и целуна ѝ очите...
Mъгла тъгата сплита и разплита.
И този град и уличките криви,
и клоните извива – на дъга,
развели са тревите росни гриви, ...