Попива през прозореца мъглата,
обгръща всичко - мъртъв е света!
Бръмчи такси, прорязва тишината,
прихлупен свят и пушек - самота…
На пластове кълбетата се вият,
проточват капки от сълзи и лед.
Око на светофар премига, крие
сновящи сенки – призраци безчет…
По влажния асфалт пълзи мъглата,
протяга хищни, търсещи ръце.
И всеки сам се чувства сред тълпата
със ледени ръце, лице, сърце…!