МЪЖ НА ДАМСКО СОАРЕ

Бях седнал кротко на Петте кьошета –

и бирата вървеше ми добре,

когато Влада мина с три букета

и рече: – Тръгвай с мен на соаре!

Ами сега? Туй – "соаре", не беше

ли нещо като чаен five o'clock?

Та аз с една жена изглеждам смешен! –

а с тумба от жени – да пази Бог!

Изопнат – и натегнат – първа струна! –

със секънд хенд костюмче на Рабан,

аз сигурно приличах на маймуна,

забелила един голям банан.

То, и бездруго много не приказвам.

Особено на дамско матине! –

ще гледам само Владината пазва –

и ще отвръщам късо – с „да.” И – „не.”

И – ей ме! – връхлетях в апартамента

и седнах в канапето от камъш,

подуших дъх на чай от глог и мента –

но липсваше му миризма на мъж!

Прегръдки – три, и още седем цунки,

и – радостното тяхно горно „ре”! –

Жени, прекрасни сте! – като маймунки,

избягали на дамско соаре!

Поне да бяха пръжнали кюфтета?

Или – да бяха клъцнали мезе? –

пък те седят, вторачени в букета,

и слушат Брамс, Бетовен и Бизе.

Говорят за мъже, но под сурдинка.

Разглеждат репродукции на Мане.

Да знаех, щях с последните пет кинта

да купя в МОЛ-а бяло шардоне!

Сред вас бях като ангелче от Рая,

което Бог ви спусна на въже.

Благодаря, момичета, за чая! –

от името на всичките мъже.