МЪЖ В ДЪЖДА

Брадясали библейски дъждове

дълбаят голобрадите баири.

А из блатата щъркелът кълве

мехурчета по жабешките дири.

Търкалям се в печалните поля –

валмо от нерви, трън, бодил и върше,

а тоя дъжд направо се оля! –

и няма намерение да свърши.

Отнейде, ако Господ се яви,

ще му подам пунгията с тютюна.

Ще го целуна в мокрите треви,

че да не си отиде нецелунат.

Изгниха царевичните реси.

Из нивите ми само вятър шета.

А моят ден на косъм все виси –

и си плета от римите въжета!

Ще се катеря до последен дъх,

додето с дъждовете не изчезнем.

Пред ужаса – да пукна като плъх,

е щастието – да летя над бездни.