Мъжка изповед през очите на жена
Замина си. Остана жаждата неутолима.
Не те упреквам, нито ще те съдя!
Написах ти писмо с обръщение "любима"
Спокойно можеш да вървиш по пътя!
За мене не мисли! Аз ще се справя някак!
И не за първи път ми е, повярвай, мила!
Да вложа цялото сърце, но безпорядък
душата ми да завладее, нямам сила!
Не бих те молил и за прошка. Бях виновен
ревнувах те безбожно много. Помня!
След тежкото ми излияние основен
житейски принцип ми е " Никого не гоня!"
Свободна си. Тя нашата любов е в ума!
Искрата изначално пламенна, гореща!
Не чувствай, че си длъжна, полза няма
от скорошни и мимолетни срещи!
Обичам те! От никого не бих те скрил!
В сърцето ми единствената си! Така е!
Но... времето лети, аз крачейки унил
надявам се щастлив да се позная!
© Виктория Тасева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви много, Влади и Милко! За мен е огромна радост когато коментирате моите стихове! Поздрави!
-
Сърдечно благодаря за хубавите думи, Мария!
-
Добре си се справила, пишейки от позицията на един изоставен мъж!
И в тази роля успяваш да завладееш читателя! -
Ревността е полезна, но в умерени граници! Поздрави, Вили!
-
Ах, тази ревност. Всичко съсипва, винаги.
-
Запазва се правото на читателя да се съмнява в истинността на думите на лирическия Аз! Поздрави, Гавраил!
-
Дали е искрена?Думите са добро прикритие на мислите.
-
Благодаря ти, Пепи! Поздрави!
-
Хубаво е да се мисли, за да не се стига до подобни изповеди. Хареса ми, Вики!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
