25.08.2024 г., 1:31 ч.

Мъжката душа 

  Поезия » Любовна
109 0 5

Една жена, когато си отива,

под краката на мъжа светът се срива;

доземи вятър клоните превива,

дъжд силуета в спомени размива...

 

Една жена, когато си отива,

цяла вечност любов в сълза

прикрита за миг се удавя,

всемирът до болка отеснява...

 

В душата кътче тайно остава

все да чака и да се надява,

за друга любов ключето пази,

вратата да отключи, но не забрава...

                         Но само не забрава...

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??