Във мечтите си виждам мъжа,
който вечер приспива децата ни...
И когато – заспали – лежат,
той не спира да гледа лицата им...
Този мъж днес приспива децата ни.
И сега с много нежност се вглежда
във усмивката – там, на лицата им,
пропълзяла по устните свежи...
Този мъж... този мъж аз го чакам...
Той приспал е децата и иде...
Уморен, но щастлив... И във мрака
аз в очите му обич ще видя...
© Георги Ванчев Всички права запазени