Мъки

Lunna-pesen (Лунна)
6 8

30.03.2012 г., 12:53 ч.

Поезия » Друга

1014 0 2

Сам-самичка аз останах,

сълзите ми се стичат бавно,

без опора, без закрила,

вече и съвсем без сила.

Очите ми тъжат в безкрая,

нищо не носи ми наслада,

като дъжд от мрачни мисли,

обсипват ме жестоки плиски.

Сърцето ми, заклещено в затвор,

душата ми, свита, без обзор,

отвсякъде враждебни са стените

и безразлични са лъчите.

Обзета от тревога и от страх,

не смея да помръдна в този свят,

доброто сякаш някъде изчезна,

остави ме нещастна и бедна.

Без любов изсъхвам в топлината,

без закрила, изгарям в тъмнината,

сърцето ми е празно и обречено,

сякаш във измама е въвлечено.

Нямам дом, мечтите ми умряха,

красотите сякаш намаляха,

желанията ми овехтяха,

всичките мъки в мен се събраха.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.