МЪЛЧАЛИВО ПО ИЗГРЕВ
Красиво се мълчи на зазоряване –
щом тръпне тишината – овъглена.
Небето бавно кожата си сменя,
преди със сол да си посипе раните.
Наивни, още смели, неподучени –
през рехавите облачни решетки,
без планове, кроежи или сметки
избликват щедрите светлинни ручеи.
И Божият светлик прегръща всеки –
и млад, и стар – и без да прави избор.
В това е силата на всеки изгрев – ...