От днес знам, че ще мълчиш.
Срок си даде в теб да рушиш.
За Бога, пак познато безумие.
В близост... нецелунали.
На зазоряване... е по-ясно.
Безсилие, Страх, Бягство...
Ще се завърнеш гръмко. Весело.
Сякаш нищо никога не е било.
Ще имаш отговори куп готови
в случай, че някой ти оспори.
Всичко ще е решено в мълчание.
Наложил на себе наказание.
За да се завърнеш без чувства
с душа опожарена мълчаливо пуста.
Защо не каза, че това ще правиш,
отиваш си кулите ни да събаряш?
Защо не каза, за да сторя и аз това?
Със сълзи в очите да горя цветя.
Та когато застанеш измил кръвта
с ръце чисти и маска гримирана,
да не мога да те съдя и да боли,
че аз останах жива, а мъртъв си ти.
За да сме и двамата убийци на души
или е страшно заедно... да помълчим?
© Даниела Всички права запазени