16.09.2010 г., 9:50 ч.

Мълчание 

  Поезия » Друга
641 0 5
Когато бе малка, обичаше люлките.
Светът стана друг след твоето израстване.
Призми пречупиха детския образ.
Не знам защо подари ми мълчание?
Годините казаха своето и отчуждението
се настани между нас.
Не се уморих от търпение.
До мен две дечица във парка рисуват живота,
тъй слънчев, приятен и в топлата вечер дори им завиждам.
Очаквах да чуя гласчето ти нежно, нашепващо:
- "Татко, прости ми"!
Но малкото зайче, което така и не можах да ти връча, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??