Ще се слея със дните в мълчание...
Ослепях, онемях... И не вярвах,
че думите могат така да раняват,
че думите могат така да рушат...
А злобата пак ехидно в очите се смее...
Победих те! За кой ли път във двубой!
Днес пречупих те!...Дълбоко раних те!
Не повярва, че злото днес е на власт!
Изтерзана е душата ранима,
не повярва, че може така -
да е подвластна на думи раними,
да приседне уморена в калта...
Нараниха ме с думи куршумени...
Нараниха ме... Но аз ще възкръсна!
Ще превържа раните с нежност...
Ще отпия глътка жива вода.
И ето, днес отново говоря...
ще зазидам мълчанието в пясъка -
ще отроня въздишка безумна...
и отново ще виждам света!
Ще зазидам на болката времето,
то отдавна е вече история...
Ще се върна по-силна от всякога.
Защото вярвам в доброто и любовта!
25.09.2015г
izumrudkata
© Катя Всички права запазени