670301 (Павлина Гатева)
1387 361
5.03.2010 г., 19:45 ч.

Мълнии 

  Поезия » Друга
469 0 4

Гласуваш ми доверие, така ли?
Приписваш ми възвишеност и чувства?
Уби ги  още в онзи миг, когато
с поредното си тръгване пропусна

 

да ме попиташ как съм и какво ли
ще правя за нататъка в живота,
ще стигне ли дъхът ми да изкачвам,
а после да се спусна и надолу.

 

Уверен си, че се разкайвам, тъй ли?
Вината си накъсах на хартийки,
които сдъвках, глътнах и забравих;
от някои направих и фунийки.

 

А ти в туй време бе далече. Успя ли
по твойте думи “да намериш себе си”?
Изгубването струва си, навярно.
Пристигаш? Чист си? Мен не ще намериш.

 

Ала нали жена съм - съжалявам
дори за тези мълнии в момента.
Двустранно е, това си го признавам,
мълчанието, както и доверието.

 

 

 

 

 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??