Носи се мълва из Егейско море,
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.

Със своя глас злокобен,
примамлив и лъжовен,
с натежала съвест,
отсича горчивата моряшка участ.

Разяжда и пори нечисти сърца,
и се храни с тяхната мътна вина.
Била тя някога красива русалка -
невинна, щастлива, засмяна, малка.

Сърцата, обичлива,
недокосната от злост парлива,
сред рибите бодро обичала да плува,
не знаела що е то да страда, да тъгува.

Сутрин се будела сред пъстроцветни рибки,
които сплитали в косите ѝ ситни плитки.
Следобед пък в пясъка търсила звезди,
лягала уморена вечер след игри

в своя чист седефен креват,
обгърната от морската благодат,
и сънувала сънища хубави, дивни, прекрасни,
без да се бои от дълбините опасни.

Но излъгал я някога принц арабски,
обещал ѝ живот в любов, охолен и царски.
Смугъл, чаровен, сладкодумен,
начетен, знатен и умен.

Но тя не щяла ни злато, ни диаманти,
а само тея две очи брилянтни,
които я гледали с грижа, но този поглед любовен,
се оказал така мръсен и отровен.

В миг той я оставил,
и за нея всичко забравил.
Скрила се тя на дъното на морето,
в морето, там където

сърцето ѝ не ще докосне нивга друг,

и го обвила в морски камък груб.
Помръкнала, потъмняла и вече
плувала из лазурната шир само вечер.
Но не сред рибки и дивни създания,

не сред лъжи и празни обещания,
ами сред медузи парливи и сепии зли,
сред гъсти, задушни тъмносини мъгли.
И плувала тя в полунощ край една скала

все щом морето е огряно от пълна луна.
Там със своя глас удавен пее и нашепва
и всичко живо в ужас притрепва.
Изрича тя измамни, лъжливи слова,

изрича злокобно и мудно това,
което красивият принц с лазурни одежди
изрекъл и всял в нея надежди,
които сам бързо откраднал,

и се в пясък пустинен разпаднал.