Косите лъчи на слънцето обагряха водата,
а патица самотна си миеше перата.
Залезът примамваше я към усамотение,
обичаше го тя и търсеше го със смирение.
Не искаше да се оставя на покоя,
не искаше да бъде ничия и своя.
Една нелепа мисъл хрумна ѝ веднъж,
да си намери умен и прекрасен мъж.
Във принцове и феи не вярваше обаче,
всеки път я караха да плаче.
Че имаше в света любов несподелена,
това оставяше я винаги сломена. ...