7.07.2009 г., 22:43 ч.

Мъничко тъга 

  Поезия » Любовна
797 0 11

 

 

помолих луната

мрака ти да прогони

тя се просълзи

и небето заля със звезди

а вятърът

протегна през прозореца ръка

погали ме

и ми подари

аромат на дъжд

с вплетени

нотка свежест

и мъничко

тъга

за това

че те има

но няма как

до теб

да се докосна

 

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??