Дори в отвъдното има река,
която отвежда душите.
Потопиш ли във нея ръка,
като на филм понасят се дните ти.
В просъница виждаш лодкаря
как гали водата с двете весла,
прикляква, сякаш сладко отмаря,
взрян в лековитата бяла мъгла...
Не бързаш за никъде. Вече си ХИКС,
светлинна частица от Бог,
не просто безименна точка.
Старото име оставяш във Стикс, ...