На двадесет и пет по две
по-дръзка ставам и младея.
И славей в моето сърце
не спира за любов да пее...
По пътя си не зная страх -
небесна сила ме закриля.
Ехти звънливият ми смях
и тайничко сълзите трия.
Познала радост и тъга,
как искам красота да сея
и бели строфи да редя:
нали съм си добрата фея...
© Вилдан Сефер Всички права запазени