5.02.2013 г., 19:48 ч.

На аванта 

  Поезия » Друга
703 0 8

Хора. Безпътици. Граници. Свят.

И луни. Анемични луни със окови.

Усмивки на кредит. Няма безплатен обяд.

И сънят се търгува. В юпи превърна се Богът.

Бита карта е вече Рогатият,

откакто е 10 по Фаренхайт в Ада,

откакто животът е сто със препятствия,

а всяко добро се равнява на грях – за награда.

Домът не е крепост, а минно поле.

Сканират се мисли, мечти, нерви оголени.

С душата си плащаш всеки билет.

Само смъртта е аванта, с неон – „Вход свободен”.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хора. Безпътици. Граници. Свят.
    И луни. Анемични луни със окови.
    Усмивки на кредит. Няма безплатен обяд.
    И сънят се търгува. В юпи превърна се Богът.
    Бита карта е вече Рогатият,
    откакто е 10 по Фаренхайт в Ада,
    откакто животът е сто със препятствия,
    а всяко добро се равнява на грях – за награда.
    Домът не е крепост, а минно поле.
    Сканират се мисли, мечти, нерви оголени.
    С душата си плащаш всеки билет.
    Само смъртта е аванта, с неон – „Вход свободен”.
  • Много образно!
  • :*
  • откакто е 10 по Фаренхайт в Ада
    !!!
  • Затова- нищо на аванта!
  • Смъртта ни е единственото обещание дадено ни още при раждането на този свят!!! Поздрав, Данда
  • !!!
Предложения
: ??:??