Когато те видях пред мен
в онази хладна нощ -
добър като познат рефрен,
магичен като вожд,
усмихнат като стар мъдрец,
обичащ като син -
приши в сърцето ми конец
за мен да си един.
Пое ме в своите ръце -
могъщи като страст,
отворени като сърце,
и топли като паст.
Стопих се като късен сняг,
повярвах като пале.
И днес, след много зими, пак
аз всичко съм ти дала.
© Миглена Миткова Всички права запазени