На баба

5.02.2015 г., 1:56 ч. 2015-02-05T11:53:29+02:00

Поезия » Друга

572 0 0

Тръгвам по пътека,

тясна и зелена.

Тя ме води там,

където, скрито в спомени,

е мойто детство.

Цветята на баба,

милата й къща,

котките по двора,

цъфналата вишна...

Всичко ми е скъпо -

пазя го в сърцето...

Зная, че, когато

целият ми свят

се срива,

бабината къща пак

вратите си разкрива.

Милата ми баба на прага пак

застава

и цялата ми болка

в миг с ръка стопява.

Аз зная, че ме пази

и бди над мене баба.

В небесни райски двори

тя божи ангел се явява.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.