На бавни глътки пия тишината
На бавни глътки пия тишината,
а тя присяда ми и гърлото дере.
Навън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце.
В очите ми живеят скорпиони
и жилят ме безмилостно жестоки.
Душата ми дърво е с голи клони,
надежда няма в моите посоки.
В живота чувствам се като печатна грешка,
като животно гонено от ловна хайка.
Люлея се във паяжината и със насмешка
ме гледа гладно от бърлогата си паяка.
Едни му викат с името съдба,
или пък орис, предопределение,
но за мене всичко е една игра
завършваща с финално погребение...
*****
Отпих поредна глътка от мълчание,
което ме обсебва, в мен пълзи.
За нищо нямам в себе си желание,
а от беззвучието може да боли.
Попитай ме наистина ли е така -
На отговора ми дали ще имаш вяра?
Но знаеш ли, че с никой не говори и Смъртта,
но с всеки се разбира, мамата му стара...
А знаеш ли какъв е вкусът на тишината?
Напомня на нищото във всеки нюанс...
Сълзи от дъжд се стичат по стъклата,
танцуват сенки във любовен транс...
*****
Пълзи из стаята ми някакво присъствие,
а всъщност никой няма, но аз знам,
че точно факта за отсъствие
показва, че в момента не съм сам...
Отпивам пак и ще погледна -
Със сигурност тук не е Любовта,
но ако спра да пиша и изчезна
възможно е... да съм открил Смъртта...
09.01.2016.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това, че ме изкара млад най ми хареса в коментара ти.
Благодаря и за това включване. -
Явно сме (понякога) в неправилния текст, Антоане, или другото предположение е... че вината все пак си е само наша.
Благодаря ти сърдечно за този коментар. Трогна ме... -
Благодаря, Силвия, за хубавите думи и положителната оценка.
-
Болезнено изписано. Понякога стрелката в емоциометърът се чупи и искреността се превръща най-вярна приятелка. Силни метафори, въздействащ прочит. Поздрави.
-
Благодаря, Розали.
-
Благодаря ти и за това включване, Красимира.
-
Да... сякаш..разбира се че има ...ти много хубаво си го запечатал, много образно, с удоволстве го прочетох..
-
Благодаря, Красимира. Но има и такива моменти, в които всичко сякаш губи смисъл...
-
Пълзи из стаята ми някакво присъствие,
а всъщност никой няма, но аз знам,
че точно факта за отсъствие
показва, че в момента не съм сам... Не си! Излято на един дъх! Поздрави Георги! -
Благодаря им теб, Дочке, за положителния коментар.
-
Силна поезия! Поздравявам те!
-
Благодаря за хубавите думи, Елена.
-
Великолепно!!!
Удоволствие на max!
Благодаря, за което!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Беше ми приятен този коментарен диалог с теб, но тъй като вече преминава в коментарен лаф-моабет аз се самоизключвам от него.
Пожелавам ти хубав ден и дано съм те зарадвал с тази мислителска сентеция в началото.