15.11.2012 г., 13:29 ч.

На болката партнира самотата 

  Поезия » Философска
956 1 15

 

В палитрата на подредения ми свят

угасват цветовете постепенно.

Изгрява и залязва сивота,

променяща се в равномерно черно...

 

В постройката на подредения ми свят

ръката Божия измъква пръчките.

За равновесие платих цена,

която все по-трудно ще преглъщам...

 

Във мислите на подредения ми свят

нахлу вината – нагла и мърмореща.

Видях се отстрани - като измамена

от тишината на спокойствието...

 

Затишие пред буря... Неусетено.

От вътрешния глас неизкрещяно

предчувствие или предупреждение,

че щастието е в комплект с компания.

 

На болката партнира самота...

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??