На босилек ми мирише -
вдъхновено-еротично.
Мисля ода да напиша,
по махленски еротична:
Пуетес и пуетеса,
на бостана сред лехите.
Тя трева с мотика тèса,
той я пази от мухите.
Чуруликат разни твари,
и космати, и пернати.
На ята жужат комари,
вятър кукуруза клати.
Слънчогледите отсреща
сякаш Гог ги е рисувал.
И баирът лис се блещи,
косопада си умува.
Но, не щеш ли, замириса
на босилек ерогенно...
Стихоплетът се улиса
и нагонът му го емна.
И насред бостана с дини,
с тикви жълти и кратуни,
Пуетесът - баш мискинин,
пуетесата търкули.
Тъй в босилковото ложе,
под небето на природа,
свърши с понадрана кожа
еротичната ми ода.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
с поетична слънчодиря се разбужда и бостана... мерси за усмивката, Митко