Оставям следи по бедрата на дюните...
По миглите полепват песъчинки.
Отсреща синевата и морето се целуват.
И вятърът се сипе на снежинки.
А в мен е чисто бяло.
И изтръпнали, нозете ми
оставят бледи дири по плътта на този миг.
Изпразнена от време и пространства неусетени,
в мига ще съществувам.
Като вдишване от стих.
И колко прозаична и безцелна съм в граничното,
където между пясъка и солната вода, ...